Първото училище в с. Росен било открито през далечната 1865 година. Първият учител е Димитър Баев от с. Кърхарман, Бургаско. В училището се е изучавал гръцки език, но учителят учел учениците си да четат и пишат и на български език. Той бил спазарен на общо събрание на селяните, заплащали му с пари и храна. Училището се  е помещавало в килията при черквата, която е запазена и до днес. Тя представлява малка стаичка с размери 3 на 3,5 метра, с огнище и комин на западната страна. Ако се съди по размерите на килията, в нея са учели не повече от 10-15 деца. Те пишели на пясък или на дървени плочи с молив от олово.

В тази килия децата учили до Освобождението. От 1880 година учениците учат на български език.

След Освобождението било построено ново училище. То се намирало в задния двор на сегашното училище и представлявало дълга тясна постройка с три учебни стаи и коридор пред тях. Това е първата сграда в селището, строена специално за училище. Скоро новото училище се оказва тясно за нуждите на селото. През 1909 година бил построен първият етаж на сегашното училище. До издигането на ІІ етаж били ползвани едновременно и старото и новото училище.

В началото училището се именувало Мехмечкьойско основно смесено училище (Мехмечкьой е старото име на Росен); през 1900 година се наричало Мехмечкьойско основно училище, а през 1903/1904г. – Основно народно училище.

По време на Балканската война занятия не са се водели. В средата на месец септември 1917 година учениците масово напущат училище, за да помагат на майките си. Заради войните много деца останали без образование. До 1921/1922 г. имало деца само в първо отделение. Положението се нормализирало чак през 1922 година – в училището учили 132 деца. Учителите били 4. Открива се и непълна прогимназия, която остава такава до 1946 година.

Учебното дело в селото получава тласък, когато през 1925 г. главен учител става Иван Шекерджиев – млад и енергичен човек от Сливен със средно гимназиално образование и държавен изпит за учителска правоспособност. Той завежда летописна книга на училището. Под ръководството на Иван Шекерджиев училищното настоятелство се активизира. Увеличават се училищните имоти, расте общият училищен фонд, обзавежда се училището.

През 1926 година бил надстроен вторият етаж. Сега вече класните стаи били достатъчни и в някои от тях на втория етаж живеели учители, а една от стаите в западното крило се използвала известно време за читалище и дори за амбулатория на селския лекар.

Освен пряката си учебна работа учителите в селото работели и за просветата на възрастното население. През 1927 г. по инициатива на учителя Ангел Величков в селото било основано народно читалище, което след смъртта на основателя си приема и носи и до днес неговото име.

През 1930 година училището било оградено с масивна каменна ограда. Училищният двор бил нивелиран и озеленен.

През 1939 година училищното настоятелство взема решение да се построи голям салон за телесно възпитание, който да се използва и като театрален салон.

Войната донася глад и нищета. В летописната книга на училището през 1943 година е отбелязано, че недостигът на храна, липсата на обувки и дрехи, честите заболявания пречат на обучението.

През 1945 година директорът на училището Иван Шекерджиев се премества в Бургас. След него директори са Георги Василев Темешев, Гавраил Василев Николов, Димо Костов Стаматов.

Учителите вземат активно учестие в обществения живот на селото. Уреждат се курсове за ограмотяване на възрастното население.

След 9 септември 1944 година започват усилено да се разработват медните находища близо до селото. Голяма част от жителите отива на работа в мини „Росен”. На мястото на старите паянтови къщи започват да се строят нови, масивни двуетажни къщи. Жителите на селото се увеличават от постоянния приток на преселници-работници в мините. Увеличава се и броят на учениците. През учебната 1956/1957 година в училището учат 215 ученици. През същата година към училището се открива полудневна детска градина.

През 1958 година пред училището е направена хубава цветна градина. Училището се водоснабдява.

През 1959 година към училището се открива общежитие за децата от село Равна гора. За кухня и столова се използва избеното помещение. През 1960 г. общежитието се преустроява и разполага с 2 спални помещения, кухна и трапезария.

През 1962/1963 учебна година към училището е открит VІІІ клас. За директор е назначен Панайот Диханов от Китен. В началото на годината в училището са записани 314 ученици.

На следващата година училищното общежитие е закрито и учениците намаляват.

През 1965/1966 учебна година за директор е назначен Атанас Георгиев Атанасов. Открива се редовна вечерна паралелка  – VІІІ клас. Още в началото на учебната година е опраеделена датата 22 май 1966 година за отпразнуване на юбилейната 100-годишнина на училището. През тази учебна година  е осъществен цялостен ремонт на училището. Издирени са всички бивши учители и са поканени за гости на тържеството. Училището е наградено с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен и киномашина „Славянка” от Министерството на народната просвета и с епидиаскоп от отдел „Народна просвета”. Наградени са и много учители.

През 1966/1967 учебна година е разкрита занималня за малцинствата от началния курс. Въведена е униформа за учениците. По инициатива на окръжния музей е ремонтирано килийното училище.

През учебната 1967/1968 година е сключено шефство с рудник „Меден рид”. То подпомага възпитателната дейност в училището – съвместни посещения, програми, вечери и др. В края на учебната година от рудника са наградени 8 ученици-пионери с безплатен лагер, а други 20 – с книги.

Интересен факт е, че през 1969 г. със средства от бригада за изваждане на цвекло (500 лв.), от томболи (45 лв.), от предаване на лайка (13 лв.), от засяване на дръвчета през пролетната ваканция (32 лв.) са закупени мрежа за ограждане на опитното поле, играчки за детската градина, диаскоп, телефон за дирекцията.

През 1969/1970 учебна година по безвъзмезден път е получена (от отдел „Народна просвета”)  и пусната в действие радиоуредба (за 1065 лв.) и 10 високоговорители (по 15 лв.).

През  1970/1971 учебна година училището сключва съревнование с училището в град Ахтопол. През месец юни двата колектива заедно посещават заставата при с. Резово.

През лятото на 1976 година на стопански начала се изготвя кадастрален план на училището. Построени са физкултурен салон и работилница.

На следващата година училището се измазва отвън, разширява се училищниат двор. През тази година се издига ІІІ етаж на училището.

От 1971 до 2001 година директор на училището е Коста Велков Петков.

От началото на 2001 година директор на училището е Стефана Черноглазова. Педагогическият екип се състои от млади учители с необходимата квалификация. Училището е изцяло обновено. През учебната 2003/2004 година е учредена ученическа организация с устав и символи.

През декември 2005 година училището чества своята 140-годишнина. Поканени бяха бивши учители, общественици, представители на общината, на РИО-Бургас. Учениците бяха подготвили интересна и разнообразна програма. Жителите на селото подариха на училището портрет на Христо Ботев, а общината – маса за тенис.