ХРИСТО БОТЕВ
(1848 – 1876)

С Христо Ботев започва великото летоброене на нашата поезия.
Национален музей „Хр.Ботев” – Калофер

hbotv_houseПървороден син на видния възрожденски деец и просветител Ботьо Петков, той израства в будна и висококултурна среда. Отначало учи във взаимното училище в Карлово, а след това в калоферското трикласно училище, в чиято библиотека намира много руски и френски книги. Бащата, даскал Ботьо, както са го наричали неговите съграждани, е руски възпитаник и желае да изпрати сина си да учи във великата славянска страна. Майката, Иванка Ст. Дренкова, умна и даровита българка, знаела над 300 народни песни. От нея Ботев е наследил усет към българското слово. Той и посвещава първото си публикувано стихотворение „Майце си”.

Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров помага на Ботев да замине в Русия. През есента на 1863 година петнадесетгодишният младеж се записва във Втора одеска гимназия. Там попада под влиянието на руските революционни демократи, чете техни съчинения. Натура пламенна и дейна, българският ученик следи отблизо обществено-политическия кипеж в тогавашна Русия. Записал се като слушател в новооснования Одески университет, Ботев разбира, че е следен, и за да избяга от агентите, отива в бeсарабското село Задунаевка. Там става учител на децата на българскитe преселници.

Ботев не остава незабелязан от властите. Затова решава да се върне в Калофер, където баща му го очаква като свой заместник в училището. И в Калофер младият учител раздвижва духовете със своите разкази за видяното и преживяното извън България. По случай деня на първоучителите Кирил и Методий на 11 май 1867 г. той произнася слово, в което призовава на борба против тираните.

Заплашен от местните чорбаджии, опасният оратор бунтар напуска бащиния дом и се отправя отново в Русия, за да продължи учението си. Но лишен от средства, той остава при хъшовете в Румъния, където намира своя истински университет. Сближава се със Стефан Караджа и Хаджи Димитър, с Любен Каравелов, с Жельо войвода. Среща се с Левски и двамата живеят при жесток студ в една изоставена букурещка мелница. Пътищата му го отвеждат в Браила и Александрия, Исмаил и Галац. Навсякъде той носи в гърдите си своята „любов жива за свобода” и презрението си към лесния и удобен живот. В малката браилска печатница на Д. Паничков се подготвя за бъдещата си редакторска и журналистическа дейност. Заедно с приятеля си Величко Попов основава група „Българска комуна”.

„Дума на българските емигранти” и „Будилник”, „Знаме” и „Нова България” бележат етапите в развитието на Ботев като журналист и в неговото израстване като идеолог и водач. Всеки от тези вестници  показва как неспокойната му мисъл навлиза остро и задълбочено в проблемите, как чувствителното му сърце откликва на големите обществено-политически събития не само на Балканите, но и в Европа, и в целия свят. С телеграма поздравява Парижката комуна и написва своето „Символ-верую”, а след като комунарите са разбити, публикува фейлетона „Смешен плач”.

Революционер и гениален поет, Ботев се е обрекъл изцяло на отечеството си. Появяването на сбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875) е знаменателен момент и в неговия живот, и в живота на нацията.

Избран за член на БРЦК, Ботев започва да редактира в. „Знаме” (1874 – 1875). След като през август се взема решение за подготовка на всенародно въстание, той се заема с организирането на своя бъдеща чета. Априлското въстание става боен сигнал и войводата веднага събира своята чета, за да се притече на помощ на въстаналите събратя.

Четниците завладявят австрийския кораб „Радецки” и на 17 май слизат при Козлодуй на жадувания бряг, целуват родната земя и тръгват към Врачанския Балакн.

За най-драматичния епизод от тази величава епопея участникът в Ботевата чета Никола Обретенов разказва: „Ботьов … се изправи в целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботьов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни  и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето … Всички плачехме … Наведохме се и го целунахме по челото.”

Така загива Христо Ботев – сред Балкана – както героят от прославената му балада. Подвигът му се превръща в легенда и знаме за цял един народ.

h_botev_picture

ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА,

ТОЙ НЕ УМИРА. НЕГО ЖАЛЕЯТ

ЗЕМА И НЕБО, ЗВЯР И ПРИРОДА

И ПЕВЦИ ПЕСНИ ЗА НЕГО ПЕЯТ.